НАЗАД В БЪДЕЩЕТО
Валентина Начева, 17 юли 2008

Криза, крах, безпътица, деградация, разруха… това са думите, които съпътстват нашето ежедневие.

Ето само няколко фрагмента от разрушения пъзел на състоянието на нашата нация и  обществото ни.

Болести

- От инфаркт на миокарда у нас умират два пъти повече мъже на възраст между 35 и 44 години в сравнение с представителите на силния пол в останалите страни от Европейския Съюз.

- България е на второ място по смъртност от сърдечно-съдови заболявания сред бившите социалистически страни.

- Близо 1,4 милиона българи имат психични разстройства. Всеки пети е развил някаква зависимост, прави кризи или страда от тежко психическо заболяване. Около 700 деца на 100 000, също имат психични проблеми.

Самоубийства

- България е на 15-то място в света по смъртност от самоубийства.

Аборти

-  Шест милиона са неродените българи след легализирането на абортите от 1956 година досега !!! „Българският холокост…за който не сме и помислели, че съществува. Шест милиона неродени деца. Още по-точно – 6 милиона убити български деца. А Шестата Божия заповед гласи: „Не убивай!”…Проляната невинна детска кръв има цена. Днешните 300 000 български семейни двойки, страдащи от траен стерилитет, са първите, които плащат тази цена…Когато абортите са узаконени, отговорността за убийството на тези деца пада върху цялото общество” (Петър Марчев).

Хора с физически увреждания

- Над 270 000 души в страната ни имат медицински установена степен на физическо увреждане.

Фобии

- Умовете на хората в България са блокирани от различни видове фобии: страх за оцеляване, страх от провал в житейските проекти, страх от бъдещето, страх от болести, страх от природните бедствия, страх от смъртта, страх от самотата, страх от по-различните от нас… страх…страх…страх… Но вижте какво споделя д-р Ирина Лазарова, психиатър и психотерапевт, пред Light: „При наличието на вяра в определени ценности и идеи…  нивото на страховете е много ниско. Хората, които имат вяра, имат много малко страхове и те са на практика само за ежедневието – да не се спънем по улицата, да се предпазим от нещото, да не се нараним… В този смисъл отпадат глобалните страхове  като страх от смъртта, страх от това да не се разболеем, да не загубим любимите си хора или те да не ни изоставят, страх, че животът ни ще свърши безславно, че ще бъдем вечно нещастни и т.н. Когато има един безспорен, непоклатим авторитет, който бди над нас и няма да ни остави да се объркаме и провалим, ние сме спокойни и животът ни е уютен.”

Проституция и Трафик на жени

- Българското общество е особено толерантно към проституцията. Според изследването, извършено от MDMB, повече от половината мъже в България намират за нормално да има професия проститутка.

- По данни на неправителствени организации в момента близо 50% от проституиращите са под 18 години.

- По данни на МВР за последните 2 години през граница са били „изнесени” около 10 000 души. По-голямата част от тях са жени и момичета.

Трафикът на хора с цел сексуална експлоатация е третия престъпен бизнес в света след незаконната търговия с оръжия и наркотици. Но в България се опитваме да легализираме проституцията и свързания с нея трафик на жени и деца. Легализацията на този престъпен бизнес ще увеличи търсенето на секс услуги и ще доведе до разрастване на детската проституция.

Изоставени деца

Статистиката сочи, че България е държава с най-много институции за изоставени деца. Излишните деца на България, ненужни на своите родители, са изоставени и изхвърлени…при нашия отрицателен прираст и на фона на толкова бездетни двойки, които мечтаят за деца!

Демографска криза

Каква е днес демографската картина на нашето общество?  По предварителни данни през миналата година постоянното население на страната е 7 640 240 души. В сравнение с предходната година то е намаляло с 39 000 души. Коефициентът на раждаемост е 9,8% (За сравнение в Ирландия и Франция – 13%-14%). Важен показател, който ни класира в лоши позиции в сравнение с останалите европейски страни е коефициента на детската смъртност – 9,2% (в останалите европейски държави – 3%-5%). Само Румъния има по-висока стойност на този показател от нас. Но по показателя смъртност на населението  сред европейските страни ние отново сме на 1-во място – 14,8%. От 1990 година у нас умират повече хора, отколкото се раждат. Стойността на коефициента естествен прираст е минус 5%. (В Ирландия – плюс 8,1%). Както виждаме, демографската политика на държавата, ако изобщо има такава, продължава да бъде безрезултатна и неефективна.

Деградация на семейството като институция

Данните на НСИ отбелязват и кризата в българското семейство: през 2007 година намалява броят на сключените бракове, но в същото време нараства броят на извънбрачно родените деца. За миналата година те са повече от половината новородени(!) – 27 825. Живеем в общество, в което се променя представата за  основната клетка на обществото – семейството и неговия характер. Все повече социолози, теолози и икономисти смятат, че разрешаването на проблемите на съвременното семейство ще дойде чрез завръщане към християнските ценности. Ако семейството е устойчиво и здраво, разрешаването на вътрешните семейни проблеми не се пренася извън семейството и не създава негативизми за обществото. Благополучието на отделните семейства води до благополучие на цялата нация.

Според християнската религия, когато се съединяват съдбите на мъж и жена, се създава едно цяло. Семейството е това цяло, където се култивират такива качества като отговорност, взаимопомощ, честност, надеждност, сигурност и алтруизъм. Именно чрез спазване на морално-етичните принципи на християнската религия, семейството е устояло в борбата с инстинктите и пороците и се е запазило през вековете. А днес нашето общество казва, че християнският морал е старомоден, ограничаващ и неактуален. Но точно в такова състояние на морална деградация на обществото ни, повече от всякога имаме нужда от духовно осмисляне на своето съществуване.

За да може  нашето общество да осъзнае необходимостта от такава политика, която да закрепи авторитета на семейството като базова социална институция и да повиши ценността на брачния семеен живот, трябва да се промени цялата култура и морала на властта ни. Всъщност медиите вече отразиха „грижата” на правителството за българското семейство със законопроекта по институционализиране на „фактическото съжителство”, който според авторите му е „един модерен закон, отговарящ на нуждите на обществото и семейството.” Но в медийното пространство се закрепи и друга оценка на този законопроект – „гениално безумие!”, което максимално точно отразява насърчаването към безотговорност и необвързаност. Нашето общество вече свикна  постоянно да гледа какво прави Европа. Тогава нека да погледнем на тези държави, които създават различни инициативи за насърчаване на семейството като институция и увеличаване на раждаемостта. Инициативи,  които влияят върху продължителността на човешкия живот и затварят домовете за изоставени деца поради осиновяването им. Но нашето общество все още  не може да проумее, че проблемът за семейството не е само юридически, той е и морален, и религиозен.

Ксенофобия срещу ромите 

На фона на засилващи се националистически настроения нараства етническа ксенофобия, най-вече срещу ромите. Фактът, че мнозинството от българите са настроени враждебно срещу „циганите като цяло”,  не говори добре за духовното състояние на нашата нация. Това показва, че вътре в българската общност има напрежение, което тласка към агресивно възприемане на  различните от нас. Само в болни общества като нашето, ромите се превръщат в повод за демонстрация на национално самочувствие. Етническите предразсъдъци към ромите имат дълга история и традиция в българското общество. Корените на този „феномен” се намират в дългогодишно нерешавани проблеми.

Предубежденията към ромите са предимно на битова основа („мръсни”, „неграмотни”, „крадци”…). За масовото разпространяване на негативния имидж на ромите и оттук за социалното им изключване допринася негативната информация за тях чрез медиите и другите информационни канали на властта. Години наред обществото като цяло изграждаше и продължава да изгражда труднопреодолими бариери срещу ромите, приписвайки им изключително нисък социален статут, определяйки тяхната култура като примитивна, а начина им на живот и поведението им - като осъдителни.

Причината за социалното изключване на ромите през вековете е била бедността. И днес тяхното масово обедняване е един от съществените фактори за увеличаване на социалната дистанция между тях и останалото население. Решенията следователно трябва да са в сферата на социалната политика – пазара на труда, образованието, здравеопазването, жилищната политика. За съжаление българската държава в изключително важен момент на прехода няма изградена стратегия за интеграция на ромите.  Няма съмнение, че кризата в ромската общност представлява следствие и отражение на общата криза в обществото.

През изминалите години на комунистическа идеология и през почти 20 годишните опити българския народ да живее в демократическо общество, се видя, че нито едното общество, нито другото, могат да предоставят на нацията възход на нейния духовен и интелектуален живот. Духовността като висша ценностна система не се настанява и днес в нашите души. Единственото, което засяга битието ни, е подобряването на нашия материален стандарт, а в политически аспект- интересът към преразпределението на собствеността и властта.

Днес едва ли ще се намерят опоненти на твърдението, че българското общество се намира в нарастваща деградация поради рухналата ценностна система. В обществото отсъства сърцевината, която създава морал, отговорност и дълг. Без тези фактори обществото се самоунищожава. Но има изход за излизането от тоталната криза – трябва да дойде ред на християнската ценностна система. С други думи, ред на истинското християнство, истинска християнска религия, когато с твърда увереност можем да кажем, че българската нация е християнска, поради валидността на християнските ценности не само в личностен аспект, но и в политическите, обществени и държавни отношения. Това твърде нереално ли е за българската нация?

Днес Европейската конституция подмина християнските ценности, които дори не бяха споменати в основния документ на Европейската общност. С други думи, не бяха зачетени християнските корени на Европейската култура. Възниква въпроса: Европа християнска ли е? Като следствие възниква и друг закономерен въпрос: християнска ли е България, член на Европейския Съюз?

След петвековното робство българинът все още остава роб – поробен от предразсъдъци, малодушие и от собствените си страхове. Бездуховността доведе до тотален срив на обществото, където злото се е превърнало в институция. Такива „абстрактни” понятия като съвест, дълг, любов към ближния и смисъл на живота, станаха излишни. Единственото „верую” на българина е оцеляването! Но за да може българското общество да се бори със своята морална криза, то трябва, преди всичко да я осъзнае, а след това, да поиска промяна. Както учи историята, след всяка криза идва или смърт, или възраждане.

Духовното възраждане на българското общество не е възможно без връщане към християнските ценности. Без тях никакви външни реформи на обществото и държавата няма да могат да подобрят живота на хората и самите хора няма да бъдат готови да ги възприемат. Всяка една човешка общност има шанса да оцелее и да се усъвършенства само ако е в състояние да създаде ценностна система, на която да се опира и принципи, които да отстоява.

Българският народ има нужда да преживее своята Реформация – духовна, религиозна и обществено-политическа. Обществото се нуждае от реформаторска сила, която ще възроди българската нация. Източниците на тази здрава сила са духовни – любов, надежда и вяра в бъдещето на нацията.

Българското общество изпадна в шок, когато бяха спрени парите по програма САПАРД. Но нацията ни в момента има нужда не толкова от пари, а от способни и силни управници, които преди всичко ще призоват българския народ към духовно възраждане. Навсякъде тръбим за прословутата българска духовност и българска интелигентност, които винаги, „естествено” надминават всички аналогични показатели на другите националности. Ако е така, къде тогава са нашите родни интелектуалци и творци, които да застанат срещу духовната разруха в българското общество и да призоват нацията да се върне към своите християнски източници на битието? Къде са духовниците на тази нация (православни, протестантски, католически…), които да освободят духа на народа, да събудят българското общество от един атеистично-материалистичен мироглед към духовния мироглед, където християнската духовност и християнските ценности ще вземат превес?

Преди половин век, един мъж (д-р Мартин Лутър Кинг Джуниър) е застанал пред нацията си и провъзгласил своето „верую” – „ИМАМ ЕДНА МЕЧТА!..” Мечта за друго общество – справедливо, хармонично, проспериращо. За да се сбъдне тази мечта той даде своя живот. Има ли днес в България хора, които имат мечта за възраждане на нацията?... Има ли хора, които вярват в най-важния капитал – човешкия?

Дойде време за реабилитация на нравствените ценности в обществото, което е отговорно за бъдещето на своята нация. Дойде време за връщане в обществото на морала, достойнството и чувството за общност.

*** За автора

Валентина Петрова Чернова (Валентина Начева) е родена в Украйна. През 1987 г. завършва университет в гр. Сиктивкар (Русия) със специалност руска филология. В същата година се премества да живее в България. В настоящия момент работи в библиотека "Родина" гр. Стара Загора. Член е на настоятелството на Фондация „Мост на Любов- България” и е един от активните лидери на АХЦ „Живот в Слава”,  гр. Стара Загора.

Коментари