УРОК ПО ДЕМОКРАЦИЯ
Иво Койчев; 9 ноември 2008

Напоследък размишлявам много върху състоянието на нацията и нейното 18 годишно демократично развитие. Задавам си доста въпроси и се опитвам да им отговоря през моя християнски мироглед. През тези 18 години, така да се каже много "вода изтече", много човешки съдби се промениха – някои към добро, други към зло. Мисля си, през какво ли не сме минали, какви ли не неща сме преживяли и какво ли още ни престои? Имам чувството, че все още сме в самото начало. 

С голям интерес следях изборите в САЩ, и се възхищавах на тази Велика нация. Мога съвсем откровено да заявя, че се гордея с Нея, и че тя е толкова близо да моето сърце. Наблюдавах различните репортажи; кадрите които излъчваха ме благославяха изключително много. Видях как и от двата лагера лицата на хората излъчваха нова НАДЕЖДА за нацията. Като че ли хората бяха движени свръхестествено и неуморно за осъществяването на своята мечта - Нацията да бъде променена. 

По принцип, с моето семейство, изключително много държахме за републиканеца Маккейн, но в същото време, вътрешно симпатизирахме и на Барак Обама, като усещахме в сърцата си, че имено той е човекът, който ще бъде избран. Когато рано сутринта разбрахме, че наистина Обама е спечелил, не се почувствах огорчен, но напротив – усетих че нещо ново предстои да се случи в Америка, нещо, което ще бъде огромно благословение за нацията.
  
Изборът на Америка не беше лесен, напротив – изключително труден. Само преди 45 години би било почти немислимо да си представим чернокож Американски президент, поради държавната сегрегация и расизъм спрямо афроамериканците. Но въпреки това един човек (Мартин Лутър Кинг Младши) се изправи и каза: Аз имам една мечта ... и години по-късно тази мечта е реалност и факт - Америка си избира чернокож президент. Но нещата не спират до тук. Републиканецът Маккейн се изправя с достойнство, и изразява своята подкрепа за Обама със следните думи, които перефразирам "Новият президент на САЩ трябва да бъде подкрепен; промяната която предстои трябва да бъде подкрепена; всички ние трябва да загърбим своите различия и да работим за Америка ...” Тези думи, които перифразирам, показват каква невероятна силна личност представлява Маккейн, и колко силен би бил той, ако беше избран за президент.  

За мен тези избори демонстрират един невероятен урок по демокрация и показват колко велика е демокрацията в Америка! Задавам си и следния въпрос: Кое е толкова велико в Американската демокрация? Може би много от нас ще кажат, че всичко се крие в добре изградената американска система, конституция и т.н. Но аз вярвам, че Американската демокрация е производна от мечтите на хора, които са копнеели да видят едно общество, водено от идеал и хуманизъм. Едно общество, където човешкото достойнство и свобода биват зачетени, независимо от техния пол, раса и религия.  

В същия ред на мисли, расъждавам и за моите братя – ромите; колко малко не им достига, за да бъдат градивен фактор в обществото. Когато мисля за Мартин Лутър Кинг, за Ганди и Обама, си казвам, те произхождат от малцинствени групи, защо сред ромите няма такива лидери, които да благословят нацията? Някои ще кажат: Защото на ромите им липсва образование или защото културата им пречи! Да, може би този фактор е важен, но има един друг фактор и той е ФАКТОРЪТ МЕЧТА. Нужни са хора, които да мечтаят за другите!   

Каква е нашата българска демокрация? Всъщност демокрацията ни производна ли е от мечти и идеали, или е производна само на случващи се събития, контролирани от различни интереси - дори да са европейски? Ако на нашата българска демокрация и липсват идеали и мечти, не си мислете, че живеем в истинска демокрация.  

Нека ви задам следните въпроси:  

Ако Европейския съюз рухне, дали демокрацията в страната ни ще се задържи, или ще се възстанови тоталиризма? Ако нашата демокрация съществува само заради Европейския съюз, а не поради идеали и мечти, повярвайте ми, ние живеем в една фалшива демокрация, която няма бъдеще.  

Имаме ли национални лидери в настоящето, които да демонстрират своите Идеали и Мечти за изграждането на едно истинско равноправно, свободно и демократично общество? ............................................... 

В настоящето, ние като български граждани гордеем ли се с постигнатото в България през последните 18 години демокрация? ..................  .................................   

Ето защо, аз няма да спра да мечтая докато не видя моята нация (българи, турци, роми и др.) свободна и благословена. 

И накрая ще завърша с едно изречение от филма Циганско Време на режисьора Емир Костурица: Циганин без мечта е като дърво без корени.  

За автора:

Иво Койчев е основател и президент на Национална Медия "Рома Дестини", която има за цел да достигне ромския етнос в нашата нация и да помогне за неговата промяна в духовно, интелектуално и социално отношение, за да могат ромите да намерят своята истинска идентичност и съдба, и да се интегрират успешно в съвременното ни общество.

Иво Койчев е също така основател и главен пастор на Апостолски Християнски Център: „Живот в Слава” – един обединяващ център, в който хора от различни етноси в България са се събрали, за да работят заедно в единство за подобрението на обществото.

Други статии от същия автор:

Криза в националната идентичност

Криза в ромската идентичност

Думата "цигани" манипулира образа на ромите

"Черноризец Храбър" не е Черноризец Ксенофоб

Коментари