ЗА РОМИТЕ, ИНТЕГРАЦИЯТА И ВЛАСТТА

Георги Парушев
Писател
член на НССЕДВ към Министерски съвет

Малцинството понякога има право, но болшинството винаги греши.
Джордж Бърнард Шоу

Този, който дава зелника, не е луд. Защото, този който ще го изяде, е в  един отбор с даващия зелника…
Авторът

От близо петнадесет години едни и същи играчи, наречени ромски активисти, експерти и общественици, пълнят залите за конференции, семинари и безконечни заседания с празнодумие. С една и съща банална и втръсваща се лексика,  тези експерти и активисти  упорито ни натякват, че в гетото се нуждаели от тяхната помощ. Че можели да накарат ромските деца да учат. На родителите им щели да помогнат да си намерят работа. Истината е, че с това тия паразити доста добре си осребряват личния живот. В гетата нито са ги чули, нито са ги видели. Нищо добро не се случва там. Висшите ръководители на държавата и активистите обаче, никога не поставят въпроса, че в голямата част ромският проблем не е мръднал. Защо?

Чрез този фетиш «Столипино»-Пловидив, «Факултета»-София, «Токаито»-Пазарджик, «Надежда»-Сливен и др. наречени гета, са погълнали стотици милиони долари, без да има реален резултат. А упорито, ту ги изследват. Ту ги проучват, преброяват, анкетират и какво ли не. Тези гета са най-обилната хранилка на мастите социологически агенции. А  мастити правозащитници, които дебнат полицията как ще набие циганина крадец на шахтени капаци, си осмислят дейността…

На четвърти  април 2008 г. се състоя поредното заседение на НССЕДВ към Министерски съвет.  Преди това от администрацията всеки от членовете получи доклад с верни констатации и научен анализ.  Никъде обаче в него няма отчетено какво е сторено и какво не. В тези мои съждения няма някакъв умисъл и злонамереност. Защото реалността в гетата е по-жестока от всякаква злонамереност..

Където и да живеят, ромите са принудени да приемат натрапения факт, че трябва някой друг да решава проблемите им от тяхно име, но не и за тяхна сметка. Примиреността им и слугинажните им уклони са се превърнали в «предпазни клаузи» в живота. Но най-голямата демагогия, която съществува и се възпроизвежда от години, е съдружието на български политици, държавни експерти с полуграмотни ромски активисти. Тази българо-циганска идилия имитира хипер активност. Щъка по кулоарите на всяка власт. Внушава деловитост  и безкомпромисен бюрократичен подход.  От време на време грачи с дозиран революционен плам за пред масовката роми. Критикува властите планирано и споразумително, за да окраси дейността си с демократичен подход. Висшите ръководители на държавата не ги чуват. Но от нямай къде и от време на време, и те размахват колективната си грижа  към ромите…

 В Министерство на културата, за кой ли път констатирам, експертът Симеон Благоев не може да се похвали с никакви менаджърски или творчески заложби. Нито е актьор, режисьор, художник или писател. Поне да бе статист… Този ромски чиновник работи от 14 януари /ромската нова година/ до 8 април /международния ден в памет на жертвите на Хитлеризма/. Взема пари от Минстерството на културата, от МТСП и евентоално и от «Отворено общество». По принцип в това няма нищо лошо.

Лошото е, че организира единственно кючеци, гюбеци и спортни празници все във «Факултета». Дебилски ни ги пробутва за етнокултурни. През останалото време паразитира, я на семинари и конференции… Работи по проекта си за фризьорките…  Ресорната му шефка зам. министър на културата Надежда Захариева, присъства като почетен гост на почти всички «етнокултурни» празници. Нежно се усмихва и се прави на глухоняма далтонистка. Няма нито едно събитие, свързано със сериозното ромско изкуство и култура. И ромския театър остана само на книга…

 И Министерството на образованието има държавен експерт ром. Д-р Йосиф Нунев в прав текст ми каза, че не бил експерт по проблемите на образованието на ромските деца, а е бил български чиновник… Същият написа ромски приказки. Написа книгите „Ромите и процесът на десегрегация в образованието” и „Първопроходците”. Напънът на този мушморок е да даде акедемичен привкус на дейността си и да стресне публиката с творческата си биография… Той щеше да види министерството през крив макарон, ако не беше ромският проблем… В Министерството не знаят колко деца от ромски произход не ходят на училище. По закон не ги деляли по етнически признак децата. Не знаят, а  имат експерт, Рамкова програма, Десетилетие на ромското включване. Тава дебилство ни го пробутват за демократичен подход.

Тези двамата, /шапки невидимки/ в двете министерства са най-емблематичното доказателство за цинизма и имитацията на властите, за тъй нареченото представителство на ромите в държавната администарция. Цялата държавна машина, отговорна за този национален приоритет -интеграция на ромите в българското общество, съществува в условията на тези тихи и безмълвни носачи на папки. В съдружие с държавници, нарцистични чиновници по цял ден мислят, как да спечелят проект и как ще се впишат откъм паричния му еквивалент. Неграмотните и полуграмотни роми изобщо не са чували и най-малко вярват на дейностите на тези нахакани експерти, рожба на българския етнически модел.

Много шарлатани се юрнаха да „лекуват” ромите. До един са гушнати в яслата на институциите. Чиновниците се пазарят  с тези цигани  като джамбази. Пари в кеш срещу проекти, поне за стотина хиляди евро. И хищниците, държавни чиновници,  отпускат хапка от баницата. Облечени с костюми „Версаче” „ромските деятели” се возят с мерцедеси непременно S CLASA. А гаджетата им с дънки „Гучи”. Пред очите ни тези цигани се изживяват и за „аристокрация”. Елитът на ромите. Това нарцистично съсловие, наречено цигански лидери, експерти и общественици от петнадесет години кокетничи с ромските проблеми и яко забогатява от тази престъпна спекулация. И огромен масив от хормонално сбъркани деятели, псевдо-учени и аристокрация от работническо-селски произход българи, се убива да ги ухажва. И се превъплащават в мисионери, лелки и спасители  на ромите в България. Тази ниша /ромският прболем/ е запълнена именно от тях, като поставена бойна задача, ромите да изглеждат омразни, да ги съжаляват с крокодилски сълзи и вечно да са в предверието на дневния ред на държавата.

Проблемът на ромите е като на софийските бездомни кучета. Ако го решат, ще пресъхне потока от многото пари, които отговорните за помиярите тарикати ги лапат. Фарса се разиграва и с ромите. Безкрайни семинари, срещи и обсъждания и то все в елитни хотели. Проектите, забележете, са повечето „изследователски”. Скъпо платени мониторинги на нещо, които даже не е направено. И все констатират, че всякаква хоризонтална и вертикална координация между институциите и министерствата липсвала. Не са изработили правила, програми и даже и намерения, а все за координация говорят. Хранилка за тунеядци е този процес.

Почти всички нарцистични политолози съветват политическите лидери, че може да печелят всякакви избори и без обвързаност с ромите. Във всяка партия тече такъв дебат. Как да накарат и ромите да гласуват, но да нямат никакви ангажименти към тях. Политиците по време на избори са най-добрият индикатор, защо и ромите не са част от политическия, икномическия и културен субект в държавата. Тази двойственост пред ромите да говориш, че трябва да се приобщат към ценностите на българското общество, а пред българския «твърд» електорат да изразяваш солидарност с омразата им към ромите, си е паракселанс ренегатсво. Не може подсъзнателно да презираш ромите, а съзнателно да ги интегрираш.

 Политиците никога са нямали ясна и принципна формулировка каква да бъде България. В повечето случаи действат под натиска на европейските политици. Но понеже не приемат разбиването на монопола и статуквото, протакат, имитират и демагогстват. Не са наясно, България ще бъде ли страна с философията „Единство на многообразието” или подкрепят лозунга “България на политическата каста”. За тях и грижата за ромите е пречупена през призмата какво ще изкярят. Електорат, фалшива рекламна дейност за пред Европа. Рамкова програма за интеграция на ромите и десетки  имитаторски намерения.

Най-измислената характеристика за масовия ром е колективният му образ на мързелив, крадец и готованец. Тази измисленост издава и съгласие, че е за сметка на трудолюбивия образцов и хигиеничен български труженик. В условия на мизерен жизнен стандарт индивидуалните рефлексии се трансформират в колективна утопия. Диктатурата на тълпата очаква партията, месията, твърдата ръка /непременно и да е генерал/ да реши положението. И точно това роди индивидуални негодници, които спекулират с термините народ, колективни права и интеграция на малцинствата. Какъв напредък има процеса на интеграцията на ромите в българското общество?

В света на пазарната икономика основният двигател е конкуренцията. Може да се впишеш в него единствено с качества, морал и работохолизъм. Тази паразитна прослойка внушава, че тези качества на ромите от гетото не са им необходими. Защото единствено чрез аутсайдерите роми, те съществуват. Този слугинажен, некадърен елит е милитаризираната територия между ромите и управляващите. Това е основната тирания. Да съществуваме в условията на политическа перверзия, протакане и най-важното да се възпроизвеждат псевдо слугинажни елити и сред самите роми.

*** За автора

Георги Парушев е роден през 1950 година в град Сливен.

Автор е на романа „Хамали на илюзии” и  на две поетични книги / „Ще дойде песен”/ и / „Лудница за цигани”/.  Стиховете му са преведени на руски, английски, френски и ромски език. Носител е на национални награди за поезия. Съставител е на първата в България „Антология на ромската поезия”, издадена на ромски, български и английски език. Автор е на предаването на БНТ „Пространства”. Съсценарист е  на над 30 документално-публицистични филма, посветени на ромите и излъчени по БНТ. Главен редактор на ромското списание за икономика, политика и култура „Житан”.

Под печат е документално-публицистичната му книга „Душа на повикване”. Учи кинорежисура в Академия за телевизия и кино.

Коментари