"I HAVE A DREAM" - "ИМАМ ЕДНА МЕЧТА"
Д-р. Мартин Лутър Кинг Младши, 25 юли 2008

ГЛЕДАЙ РЕЧТА ВЪВ ВИДЕО ФОРМАТ, СЪС СУБТИТРИ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК ТУК.

На 28-и август, 1963 г., повече от четвърт милион човека, участвали в похода за граждански права, се събраха при паметника на Линкълн в столицата на страната, за да чуят речта на Д-р Мартин Лутър Кинг Младши – „Имам една мечта”. Тази реч се счита за една от най -вълнуващите речи на века.

„Преди сто години, един велик американец, под чиято символична сянка ние стоим, подписа Прокламацията за еманципация. Този важен указ се явява като ярък фар на надежда за милионите негри - роби, които бяха обгорени в пламъците на унищожителната несправедливост. Той дойде като радост при разсъмване, за да постави край на дългата нощ на робство.

"Но след сто години, ние трябва да се изправим лице в лице с трагичния факт, че негрите все още не са свободни. За съжаление, сто години по-късно, негрите все още са осакатени от оковите на сегрегацията и веригите на дискриминацията. Сто години по-късно, те продължават да живеят на самотен остров на бедност, посред огромен океан на материално благополучие. Сто години по-късно, негрите все още събират праха в ъглите на Американското общество, като изгнаници в собствената си страна. Затова ние сме дошли тук днес, за да разкрием това ужасяващо състояние.

“Събрали сме се в столицата на нашата нация, за да осребрим един чек. Когато архитектите на нашата Република написаха великолепните думи на Конституцията и Декларацията за независимост, те подписаха  една полица, на която всеки американец трябваше да бъде наследник. Тази полица беше обещание, че на всички щяха да бъдат гарантирани неотменимите права на живот, свобода и преследване на щастието.

„Очевидно е, че днес Америка е просрочила изплащането тази полица, що се отнася до нейните чернокожи граждани. Вместо да почете този свещен дълг, Америка е дала на негрите един чек, на който пише: „недостатъчни средства”. Но ние отказваме да вярваме, че банката на справедливост и правосъдие е фалирала. Отказваме да вярваме, че са недостатъчни средствата в огромните трезори на възможности в тази нация. И така, ние сме дошли да осребрим този чек – чек, който ще ни даде богатствата на свободата, и сигурността на справедливостта. Дошли сме също така, на това свещено място, за да припомним на Америка за спешността на настоящето. Не можем да си позволим лукса да чакаме, нито да приемаме успокоителния наркотик на постепенното разрешаване на този проблем. Сега е времето да излезем от тъмнината и самотната долина на сегрегацията, и да навлезем в слънчевата пътека на расова справедливост и правосъдие. Време е да отворим вратите на възможност за всички Божии деца. Време е да измъкнем нашата нация от подвижните пясъци на расовата несправедливост и да я поставим на твърдата канара на братската общност.

„Би било фатално за нацията да пренебрегне спешността на момента и да подцени решителността на негрите за разрешаването на този проблем. Това непоносимо горещо лято на законното недоволство на негрите няма да отмине, докато не дойде една ободряваща есен на свобода и равенство. 1963-та не е краят, а е едно начало. Тези, които се надяват, че негрите просто се нуждаят да изпуснат парата и вече ще бъдат доволни, ще преживеят едно грубо пробуждане, ако нацията се завърне към обичайните си дела. Няма да има нито мир, нито спокойствие в Америка, докато не бъдат гарантирани гражданските права на негрите. Вихрушките на негодуванието ще продължат да разтърсват основите на нашата нация, докато не изгрее слънчевият ден на справедливостта.

„Но има нещо, което трябва да кажа на моите хора, които стоят на топлия праг, водещ към палатите на правосъдието. В процеса на спечелване на нашето истинско място, ние не трябва да вършим незаконни дела. Нека не задоволяваме жаждата си за свобода, като пием от чашата на горчивината и омразата.

„Ние трябва винаги да водим нашата борба с достойнство и дисциплина. Не трябва да позволяваме творческият ни протест да деградира във физическо насилие. Отново и отново ние трябва да се издигнем до величествените височини на противопоставянето на физическото насилие със силата на душата. Невероятната нова агресивност, която е погълнала негърската общност, не трябва да ни води в недоверие към всички бели, понеже много от нашите бели братя, както може да се засвидетелства от тяхното присъствие всред нас днес, са осъзнали, че тяхната съдба е свързана с нашата съдба и тяхната свобода е неразривно свързана с нашата свобода. Ние не можем да продължаваме сами.

„И докато вървим, ние трябва да си обещаем, че ще маршируваме напред. Не можем да се върнем назад. Има хора, които знаейки, че търсим своите граждански права, ни питат: „Кога ще бъдете удовлетворени?” Не можем да бъдем удовлетворени, докато телата ни, натежали от умората на пътуването, нямат право да намерят подслон в мотелите по магистралите и хотелите в градовете. Не можем също така да бъдем удовлетворени, докато придвижването на негрите може да бъде само от по-малкото гето, в по-голямо. Никога няма да се задоволим, докато негрите в Мисисипи не могат да гласуват, а негрите в Ню Йорк смятат, че няма за какво да гласуват. Не, не, не сме удовлетворени, и няма да бъдем удовлетворени, докато правосъдието не се излее като река и правдата като един могъщ поток.

„Аз съм наясно, че някои от вас са дошли тук в следствие на жестоки гонения и премеждия. Други идват директно от тесните килии на затворите. Трети са дошли от области, където вашето търсене на свободата ви е износило поради бурите на преследвания и ветровете на полицейска бруталност. Вие сте ветераните на творческото страдание. Продължавайте да работите с вярата, че има изкупление за незаслуженото страдание.

„Върнете се в Мисисипи, Алабама, Джорджия, Луизиана; върнете се в бедняшките квартали и гета на нашите северни градове, знаейки, че някакси това положение може и ще бъде променено. Нека не се въргаляме в долината на отчаянието.

„Казвам ви, днес, приятели мои, въпреки трудностите и разочарованията на момента, аз все още имам тази мечта. Това е мечта, дълбоко вкоренена в Американската мечта.

„Мечтата ми е един ден тази нация да се издигне и да живее според истинското значение на своето верую: „Ние смятаме тези истини за очевидни: всички хора са създадени равни.”

„Мечтата ми е един ден, на червените хълмове на Джорджия, синовете на бившите роби и синовете на бившите робовладелци да могат да седят заедно на масата на братската общност.

„Мечтата ми е един ден дори щата Мисисипи, един пустинен щат, изнемогващ от горещината на несправедливостта и тиранията, да бъде трансформиран в оазис на свободата и справедливостта.

„Мечтата ми е четирите ми деца да живеят в нация, където няма да бъдат преценяни според цвета на кожата им, а според същността на техния характер.

„Имам една мечта”

„Мечтата ми е един ден щата Алабама, чийто губернатор в момента отправя думи на враждебност, да бъде трансформиран така, че малките чернокожи момчета и момичета да могат да се хванат за ръце с малките бели момчета и момичета и да вървят заедно като братя и сестри.

„Имам една мечта”

„Мечтата ми е един ден всяка долина да бъде възвишена, а всеки хълм и планина да бъдат снишени; грубите места да бъдат изравнени, и кривите места да бъдат изправени, и Господната слава да бъде разкрита, и всички заедно да я видят.

„Това е нашата надежда. Това е вярата, с която аз се връщам на Юг. С тази вяра ще бъдем способни да си проправим пътя през планината на отчаяниете. С тази вяра ще успеем да трансформираме фалшивите акорди на нацията ни, в една красива симфония на братската общност. С тази вяра ще можем да работим заедно, да се молим заедно, да се борим заедно, да влизаме в затвора заедно, да защитаваме свободата си заедно, знаейки, че един ден ще бъдем свободни.

„Това ще бъде денят, когато всички Божии деца ще могат да пеят, придавайки едно ново значение на песента: „Моя страна, омайна земя на свобода, за тебе пея аз. Земя, където бащите ми загинаха, земя на пилигримската гордост, от всеки планински склон, нека свободата звъни.”

„И ако Америка ще бъде велика страна, това трябва да стане реалност. Затова нека свободата звъни от изумителните върхове на Ню Хампширските хълмове. Нека свободата звъни от могъщите планини на Ню Йорк. Нека свободата звъни от възвишенията на Пенсилвания!

„Нека свободата звъни от натежалите от сняг скали на Колорадо!”

„Нека свободата звъни от прекрасните дъбове на Калифорния!”

„И не само това; нека свободата звъни от Каменната планина на Джорджия!”

„Нека свободата звъни от Наблюдателната планина на Тенеси!”

„Нека свободата звъни от всеки хълм и всяка къртичина на Мисисипи. От всеки планински склон, нека свободата звъни.”

Коментари