ROMA DESTINY

Медиите събират етичните си стандарти в мрежа

Ако медиите у нас продължават да допускат враждебно говорене срещу малцинствата, натискът отвън ще се засилва дотам, че е възможно да бъде поискано създаване на законови норми, ограничаващи свободата на словото.

Това предупреди Радомир Чолаков, председател на Комисията по журналистическа етика в печата (КЖЕП).

Специалистът по медийно право взе участие в регионалната кръгла маса "Засилване на диалога за преодоляване на териториалните различия и дискриминация" в събота в Пловдив. В някои държави от ЕС за антималцинствено говорене се задейства наказателният кодекс, допълни Чолаков.

За малко повече от 1 г. в Комисията за защита от дискриминацията са били образувани около 20 дела срещу медии от разни правозащитни организации с оплаквания за враждебна реч. Засега държавната комисия е предпазлива в налагането на санкции срещу медии, но ако медиите не се саморегулират, нищо не може да спре държавната регулация на този проблем, смятат експертите.

На 12 юни след серия жалби срещу журналист от столичен всекидневник Комисията по журналистическа етика излезе с препоръки към медиите за начина, по който да се представят информации за етнически и религиозни малцинства. "Ние не искаме да наказваме медии, предпочитаме да подсказваме коректното поведение". В дейността на прессъветите на Европа препоръката като акт е най-високата форма на произнасяне. Това значи, че при медиите има генерален проблем. "С това искахме да покажем, че ситуацията с расовото говорене е тежка", обясни Чолаков. Според него медиите не са й обърнали внимание. Няколко месеца по-късно избухна скандалът с отнетата награда на академия "Черноризец Храбър" заради антиромско говорене. В отговора си на страниците на вестника засегнатият автор освен ромите нападнал и евреите.

"Позицията: "е, какво толкова, ние тука така си говорим", е непродуктивна, България няма да бъде оазис на грубо говорене в Европа. Иначе ще се стигне до държавна регулация. Ако не искаме закон за печата, трябва сами да определим границите на допустимо говорене", коментира Радомир Чолаков. Общо 90 жалби и писма са постъпили в двете етични комисии по печата и електронните медии, съобщи Ася Кавръкова, директор на програма "Европейски политики и гражданско участие" на институт "Отворено общество". Тя е член на комисията за етика в електронните медии.

Има чести оплаквания, че журналистите не цитират всички страни, засегнати в един материал. Причините са и в двете страни -понякога журналистите не си правят труда да потърсят всички споменати, но друг път засегнатите отказват коментар с надежда, че липсата му ще отложи материала. По идея на журналиста от "24 часа" Алексения Димитрова те решиха да създадат журналистическа мрежа за етични стандарти, за да обменят мнения и да обсъждат правила. Проблемите могат да се дискутират и в специален блог.

В Пловдив с участието на Станимир Въгленов от "24 часа" бе обсъдена и анонимността в интернет. Мнението на журналистите е, че тя трябва да има свой статут, разграничен от информацията от официални източници, която журналистите са проверили и са потърсили мнението на засегнатите страни. Кръглата маса бе част от проекта "Укрепване на структурите на гражданското общество в областта на медиината политика". Той се финансира от ОП "Административен капацитет".

Статията е публикувана с разрешение от Newspaper Group Bulgaria Ltd.

Коментари