ДА ИЗВЪРВИМ СВОЯ ПЪТ КЪМ РОМИТЕ
19 февруари 2009
Вестник Стандарт от 02.19.2009 година публикува поредица материали за живота в ромските квартали в Сливен, Стара Загора, Варна, Перник, Плевен, Бургас, Благоевград, Каварна, Добрич и Пловдив. Състоянието на ромските квартали или казано по-точно гета действително е реално описано. Мнозинството от ромите нямат елементарни условия на живот. Тяхното съществуване е сведено само до ниво на оцеляване.
В публикуваните материали ние можем да видим обаче не само състоянието на ромите,но и отношението, което обществото ни като цяло проявява към тях. Хумористичните нюанси представят положението на ромите по-скоро от екзотична и комична страна, а не водят до предизвикване на състрадание или съчувствие към тях с цел да им се помогне.
Ромите никога не са били, а и днес все още не са напълно интегрирани в обществото на нацията ни. Разбира се за това има много причини. Но според нас главните са две: отхвърлянето им от обществото и затварянето им в собствената им култура.
Именно затварянето в собствената им култура, която е различна от културата на цялото ни общество предизвиква насмешка и неразбиране. Но трябва да си зададем въпроса защо те са се затворили в тяхната култура, не е ли поради пренебрежението и отхвърлянето им от останалата част на обществото.
Тук не говорим за циганизация на населението, защото в културата на ромите има много негативи, които пречат за тяхното интегриране в обществото. Но досега се е направило много малко относно това да им се помогне те да се интегрират и да намерят своята идентичност като част от обществото на нашата нация.
Всеизвестна истина е, че интеграцията е двустранен процес. Нейното реализиране зависи и от двете страни. Нашето общество трябва да извърви своя път в посока на това да приеме ромския етнос, като съставна част от българската нация. За тази цел обществото ни трябва да пречупи своята гордост и да остави негативното си отношение към ромите, за да им помогне в тяхното интегриране.
Проблемът на ромите никога не е бил политически или социален, но винаги е почивал върху културална основа. От своя страна, ромите трябва да намерят сили в себе си да разчупят затвореността на своята култура и да се отворят да приемат ценностите на националната ни култура. Това ще им помогне да се интегрират в политически и социален аспект и да заемат своето място в обществото.
- Докато липсва истинско състрадание към ромите и искрено желание да им се помогне,
- докато за тях продължава да се говори с пренебрежение и с надсмешка,
- докато липсва разбиране към тях и се омаловажават техните проблеми,
- докато ромите остават изолирани и забравени от обществото
- и докато им се обръща специално внимание само когато наближават избори,
те няма да могат да направят своята крачка, за да се интегрират в обществото на нацията ни.
Нека да поемем своята отговорност и да извървим своя път към тях, за да им помогнем да станат съставна част от нашата нация!
Пенка Петрова
Коментари
Много се радвам, че в интернетното пространство все по-често се появяват статии като тази, които имат силата да подреждат мислите и впечатленията от многото средства за изразяване, медии и т.н. в България. Посланието е много точно и разбирасе аз съм много благословен ... не заради проблемите и състоянието, в което се намира цялото ни общество, но заради нещата, които се случват и изходния път който Бог ни отваря. Насърчен съм от това, че... - Всички знаем, че когато има (за пример да вземем) две скарани страни, личности, общества и т.н. е необходим посредник. Знаем също, че всеки за "себе си е прав" (по човешки), НО ...ето как ясно се вижда Христос - в лицето на църквата да стои като Този посредник, който работи за двете страни ... докарва истината в живота на "скараните" - така, че хващайки се всеки за тази истина - се оказват скараните в положение /прегърнати/ поради Божието спасение.
На кратко: Бях ученик в 5 клас. Веднъж мои роднини говореха за недоразумения в семействата си и търсена помощ един от друг. - "Ако той знаеше това и това, той ще промени отношението си към ... ,но няма обратна връзка." казваше единия.
Колко много е важна църквата която да послужи като обратна връзка и на роми и на българи и други етноси, така, че да дойде взаимно доверяване на основата на Христовия Дух и истина на изграждане по Божия модел.
Впрочем, силните и доминиращи (пророчески движещи се и силно рефлектиращи в обществото)църкви или служения ще бъдат тези , в които се демонстрират призивите и даровете в единството на Духа от най-разнообразни етноси.